тон – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на тон
Музикален звук – Звук с определена височина, сила и продължителност, който е основен елемент на музиката.
2. Значение на тон
Интервал – Музикален интервал, равен на две полутонови стъпки, който е основна мерна единица за разстоянието между тоновете.
3. Значение на тон
Начин на изразяване – Характерът, окраската и начинът на говорене или писане, който изразява определено отношение или настроение.
4. Значение на тон
Цветови нюанс – Степен на наситеност или оттенък на даден цвят в изобразителното изкуство.
5. Значение на тон
Тоналност – Основната тоналност, в която е написано музикално произведение.
Граматична характеристика
Морфологични особености
Тон е съществително име от мъжки род, единствено число. Членуваната форма е „тонът“ (пълен член) и „тона“ (кратък член). Множественото число е „тонове“, а членуваната форма — „тоновете“. Думата е едносрична, с нулево окончание и се скланя по правилата на второ склонение на съществителните от мъжки род.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Тон е многозначна дума, която се употребява в различни функционални стилове. В музикалната терминология е основно понятие. В разговорната реч често се използва за характеризиране на начина на говорене. Произхожда от гръцкото „τόνος“ (tónos) — напрежение, звук. Думата е напълно усвоена в българския език и е стилистично неутрална.
Семантична характеристика
Тон е полисемантична дума с широко семантично поле, обхващащо значения от областта на музиката, лингвистиката и изобразителното изкуство. Основното значение е свързано с акустиката — звук с определена честота. Преносните значения се отнасят до характера на изказването или цветовия нюанс. Думата може да има както неутрална, така и емоционално оцветена конотация в зависимост от контекста.
Типични словосъчетания
Тон се среща в следните типични словосъчетания и фрази: