височина – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на височина
основно – Разстояние от основата до върха на даден предмет, измервано по перпендикуляр в отвесно направление.
2. Значение на височина
геом. – Перпендикулярна отсечка от един връх на геометрична фигура до срещуположната страна или до нейното продължение.
3. Значение на височина
геогр. – Надморска височина на местност или географски обект, измерена от средното морско равнище.
4. Значение на височина
прен. – Степен на постижение, развитие или съвършенство в дадена област на човешката дейност или изкуство.
Граматична характеристика
Морфологични особености
Височина е съществително име от женски род в единствено число, което се членува с определителния член -та. Думата се изменя по число и образува форма за множествено число според правилата на българската граматика. В съвременния български език принадлежи към основния речников фонд и се използва в множество контексти. е сложна дума от висок и наставката -ина. Производни думи са висок, височинен, превишение.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Височина се използва широко в съвременния български език, като принадлежи към активния речников запас на образования говорител. Думата има висока честотност в специализирани и неспециализирани контексти. се използва в геометрията, географията, архитектурата и преносно в ежедневието. Думата е изключително честотна и многозначна. Думата се среща в учебници, научни публикации, медии, художествена литература и ежедневна реч.
Семантична характеристика
Височина принадлежи към специфично семантично поле, в което се намира заедно с други родствени и близки по значение думи. има богати конотации, свързани с величие, постижение, въздигане и съвършенство. Височината е символ на стремеж нагоре и духовно развитие. Думата е важна част от концептуалната система на българския език и играе значима роля в комуникацията.
Типични словосъчетания
Височина се среща в следните типични словосъчетания и фрази: