възвишение – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на възвишение
География – естествено издигане на земната повърхност, по-ниско от планина, но по-високо от равнина.
2. Значение на възвишение
Общо – всяко място или обект, който се издига над околната среда или повърхност.
3. Значение на възвишение
Преносно – духовно или нравствено извисяване, състояние на вътрешна възвишеност.
Граматична характеристика
Морфологични особености
Възвишение е съществително име от среден род, образувано от прилагателното „възвишен“ чрез суфикс -ие. членувана форма е „възвишението“. множествено число е „възвишения“. думата принадлежи към групата на съществителните от среден род, завършващи на -ие.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Възвишение се използва в научни, географски и художествени текстове. думата е стилистично неутрална в географското си значение. в преносна употреба придобива книжовен и възвишен характер. среща се в учебници по география, топографски описания и литературни произведения.
Семантична характеристика
Възвишение принадлежи към семантичното поле на релефните форми и географските обекти. думата съдържа семантични компоненти на издигане, височина и превъзходство. семантично е антоним на „низина“ и „падина“. в преносен смисъл се свързва с благородство и духовна извисеност.
Типични словосъчетания
Възвишение се среща в следните типични словосъчетания и фрази: