оттенък – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на оттенък
осн. – Разновидност или нюанс на даден цвят, който се отличава от основния по светлота, наситеност или тон — „син оттенък“, „златист оттенък“, „червен оттенък“
2. Значение на оттенък
прен. – Тънка особеност или различие в проявлението на мисъл, чувство, смисъл или явление — „ироничен оттенък“, „нов оттенък в спора“, „различни оттенъци на значението“
3. Значение на оттенък
прен. – Лек примес или следа от определено чувство, настроение или качество — „оттенък на тъга“, „оттенък на недоверие“, „гласът му имаше топъл оттенък“
Граматична характеристика
Морфологични особености
Оттенък съществително нарицателно име от мъжки род, неодушевено, единствено число. Членува се с пълен определителен член -ът (оттенъкът) и кратък член -а (оттенъка). Множественото число е оттенъци, а членуваната форма е оттенъците; при бройна употреба се използва оттенъка. Думата е образувана с представката от- и корена, свързан с оттеняване, като се употребява в българския книжовен език. Производни и сродни форми са оттенъчен, оттеняване и оттенявам. В зависимост от контекста думата назовава както видима цветова разновидност, така и преносна, трудно уловима особеност в смисъл, чувство или изразяване.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Оттенък употребява се в общоупотребимата реч, както и в изкуствознанието, живописта, фотографията, дизайна, литературата и езикознанието. В описания на цветове се съчетава с названия на цветове и материали: „син оттенък“, „метален оттенък“. В преносна употреба се отнася до настроение, емоция, оценка, смисъл или начин на изразяване: „политически оттенък“, „ироничен оттенък“, „оттенък на тревога“. Думата е стилистично неутрална и често участва в аналитични и публицистични текстове. Множественото число се използва при сравняване на различни прояви или нюанси.
Семантична характеристика
Оттенък семантично принадлежи към полето на различието, цветността и фините качествени изменения. Ядрото на значението е малка, но разпознаваема промяна спрямо основен цвят, смисъл, чувство или състояние. В прякото значение думата назовава цветова разновидност, а в преносните значения — деликатна особеност, примес или следа, която придава характер на дадено явление. Конотациите обикновено са неутрални и описателни, но могат да бъдат положителни, отрицателни или двусмислени според назованото качество. Оттенъкът предполага нюансирано възприемане и противопоставяне на грубо, еднозначно или опростено описание.
Типични словосъчетания
Оттенък се среща в следните типични словосъчетания и фрази: