цвят – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на цвят
Основно значение – визуалното усещане, предизвикано от различни дължини на светлинните вълни, като червено, синьо, зелено и други.
2. Значение на цвят
Ботаническо значение – репродуктивният орган на растенията; цветът на дърво или храст в периода на цъфтеж.
3. Значение на цвят
Преносно значение – най-добрата, отбрана част от нещо; елитът на дадена група хора или общество.
Граматична характеристика
Морфологични особености
Цвят е съществително име от мъжки род, което се членува с пълен член -ът (цветът) и кратък член -а (цвета). множественото число е цветове (за оттенъци) и цветя (за растителни цветове). думата е едносрична и има особена флексия при образуване на множествено число. образува производни думи като цветен, цветист, цветарница.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Цвят е изключително разпространена дума в българския език с широка употреба. използва се в ежедневната реч, в изкуството, науката и литературата. думата присъства в множество фразеологизми, като „цветът на нацията“ и „в цвета на младостта“. в поезията цветовете са основно средство за изграждане на образи и настроения.
Семантична характеристика
Цвят е полисемантична дума с разнородни значения. основното значение е свързано с визуалното възприятие, а ботаническото значение е исторически първично. в българската култура цветовете имат символично значение — бялото е символ на чистота, червеното — на любов и страст. семантичната структура на думата отразява връзката между природните явления и човешкото възприятие.
Типични словосъчетания
Цвят се среща в следните типични словосъчетания и фрази: