особеност – Значение на думата в българския речник

съществително име
осо̀беност

Какво означава?

1. Значение на особеност

осн. – Характерен белег, качество или черта, която отличава нещо от другите — „особеностите на климата“, „национални особености“, „индивидуални особености“

2. Значение на особеност

спец. – Специфична характеристика на явление, система или процес — „особености на българския език“, „технически особености“

3. Значение на особеност

осн. – Необичайна черта в характера или поведението на човек — „всеки има своите особености“

Граматична характеристика

Морфологични особености

Особеност съществително нарицателно име от женски род, неодушевено, единствено число. Членува се с определителен член -та (особеността). Множественото число е особености с членна форма особеностите. Думата е образувана от прилагателното особен („различен, специфичен, своеобразен“) с наставката -ост, която образува отвлечени съществителни, както в радост и бързост. От същото гнездо са особен, особено, особняк и обособявам. Ударението е неподвижно и пада върху втората сричка. Думата е книжовна, но широко разпространена и в разговорната реч. Думата е характерна за научния, аналитичния и учебния стил на изложение.

Употреба в българския език

Стилистични и функционални особености

Особеност употребява се в научен, учебен, публицистичен, делови и разговорен стил. Думата е стилистично неутрална и много честотна. В научните текстове и учебниците често се говори за особеностите на дадено явление — „особености на развитието“, „морфологични особености“. В туристическите и географските описания се използва за характерни черти на региони и култури. В психологията и педагогиката се говори за индивидуални особености на личността. В разговорната реч думата често се използва и за странности в характера — „той си има своите особености“.

Семантична характеристика

Особеност семантично принадлежи към полето на отличителността, индивидуалността и характеристиката. Ядрото на значението е черта, която прави нещо различно и разпознаваемо. Конотациите обикновено са неутрални, но в разговорната реч могат да намекват за странност или чудатост. Особеностите показват уникалността на всеки човек, език, регион или култура. В науката описването на особеностите е основа на сравнението и класификацията. Така думата изразява стремежа да се разбере какво отличава едно явление от останалите, без това да се оценява непременно като добро или лошо.

Типични словосъчетания

Особеност се среща в следните типични словосъчетания и фрази:

характерни особености
индивидуални особености
особеностите на климата
национални особености

Свързани думи и синоними