белег – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на белег
основно – Външен знак, диря или следа, която остава на повърхността на нещо след въздействие
2. Значение на белег
анат. – Цикатрикс, следа от зараснала рана или повреда на кожата
3. Значение на белег
прен. – Отпечатък, следа от преживяване или въздействие върху характера или душевността
4. Значение на белег
спец. – Отличителен знак, символ или маркировка за разпознаване или идентификация
Граматична характеристика
Морфологични особености
Белег мъжки род, броим, склонява се по първо мъжко склонение с окончания -а в множествено число. Членува се с определителен член -ът (белегът). Словообразувателно гнездо включва прилагателното белязан, глагола белязвам и наречието белязано. Има характерно преместване на ударението при членуване.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Белег употребява се в книжовен и разговорен стил, особено често в медицински, психологически и битов контекст. Среща се в официални документи при описване на отличителни характеристики. В художествената литература се използва с метафорично значение за душевни травми. Подходяща за всички стилистични регистри без ограничения.
Семантична характеристика
Белег семантично поле обхваща понятията за трайност, памет и идентичност. Асоциира се с болка, страдание, но и с опит и мъдрост. В културен план се свързва с ритуали за инициация, татуиране и белязване. Конотациите варират от негативни (травма, дефект) до неутрални (характеристика, особеност).
Типични словосъчетания
Белег се среща в следните типични словосъчетания и фрази: