качество — Български тълковен речник


качество

съществително име, среден род; множествено число: качества; от старобългарски качьство
Определения:
  1. Съвкупност от свойства, определящи степента на годност или стойност на нещо.
  2. В алхимията — основно свойство на елементите (топло, студено, влажно, сухо), определящо тяхната природа.
  3. Отличителна черта, характеристика на човек или предмет.
Граматика:

среден род, ед.ч. качество, чл. форма качеството, мн.ч. качества

Употреба:

в алхимията четирите основни качества (топло, студено, влажно, сухо) определят природата на четирите елемента и техните взаимодействия

Семантика:

свързва се с характеристика, стойност и природа; качествата на веществата са ключът към разбирането на трансмутацията

Примери:
  • Четирите качества в алхимията са топло, студено, влажно и сухо.
  • Качеството на метала се определя от съотношението на живак и сяра.
  • Продуктите от високо качество издържат изпитанието на времето.
  • Алхимикът изучаваше качествата на всяко вещество преди да започне работа.
Синоними:

свойство, характеристика, достойнство, признак, особеност