черта – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на черта
осн. – Тънка линия, начертана или образувана върху повърхност — „права черта“, „подчертавам с черта“
2. Значение на черта
осн. – Характерна особеност, качество на характера или на нещо — „черта на характера“, „отличителна черта“
3. Значение на черта
осн. – Обикн. мн. — особеностите на лицето — „правилни черти“, „нежни черти на лицето“
4. Значение на черта
прен. – Граница, предел — „под чертата на бедността“, „минавам чертата“, „в чертите на града“
Граматична характеристика
Морфологични особености
Черта съществително нарицателно име от женски род, неодушевено, единствено число. Членува се с определителен член -та (чертата). Множественото число е черти с членна форма чертите. Думата е общославянска и е свързана с глагола чертая („теглям линии“). От същото гнездо са чертая, чертеж, чертожник, подчертавам, очертание, начертан и чертица. Значението „особеност“ се развива от представата за линия, която отличава и очертава нещо. Ударението в единствено число пада върху последната сричка — черта̀. Думата е стилистично неутрална. Умалителната форма чертица се използва и като название на тирето и дефиса.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Черта употребява се във всички стилове на езика — разговорен, книжовен, научен, публицистичен и художествен. Думата е стилистично неутрална и честотна. В училище и чертането означава линия. В психологията и литературата често се говори за черти на характера и черти на личността. В художествената литература се описват чертите на лицето. В социологията и икономиката изразът „под чертата на бедността“ е устойчив термин. В административния език „в чертите на града“ означава в границите на населеното място. Изразът „в общи черти“ означава „най-общо, без подробности“.
Семантична характеристика
Черта семантично принадлежи към полето на линиите, границите и характерните особености. Ядрото на значението е линия, която отделя, очертава и отличава. От тази основа се развиват значенията за особеност на характера и за граница. Конотацията е неутрална, но в съчетания придобива оценка — „добри черти“, „лоши черти“, „благородни черти“. Образът на линията свързва геометрията с психологията — както чертата очертава фигура, така и характерните черти очертават личността. Думата показва как езикът превръща видимото в метафора за невидимото. Затова думата е толкова продуктивна в описанията на хора.
Типични словосъчетания
Черта се среща в следните типични словосъчетания и фрази: