нота – Значение на думата в българския речник

съществително име, женски род
но̀та

Какво означава?

1. Значение на нота

Музикален знак – Графичен знак, с който се записва височината и продължителността на музикален тон върху нотен стан.

2. Значение на нота

Музикален тон – Отделен музикален тон с определена височина, обозначен с име (до, ре, ми и т.н.).

3. Значение на нота

Дипломатически документ – Официален дипломатически документ, с който едно правителство изразява позицията си пред друго правителство.

4. Значение на нота

Оттенък (прен.) – Оттенък, нюанс в настроението, поведението или изказването на някого.

Граматична характеристика

Морфологични особености

Нота е съществително име от женски род, единствено число. Членуваната форма е „нотата“. Множественото число е „ноти“, а членуваната форма — „нотите“. Думата завършва на -а и се скланя по правилата на първо склонение на съществителните от женски род. Бройната форма съвпада с множественото число.

Употреба в българския език

Стилистични и функционални особености

Нота е стилистично неутрална дума, която се използва в музикалната терминология, дипломатическия език и в разговорната реч. Произхожда от латинското „nota“ — знак, белег. В музикалния контекст е основен термин, използван както от професионалисти, така и от любители. В преносен смисъл се употребява за обозначаване на оттенък или нюанс в поведението.

Семантична характеристика

Нота е полисемантична дума, чиито значения обхващат различни области — музика, дипломация и ежедневна реч. Основното значение е свързано с графичното представяне на музикалните тонове. Семантичната връзка между различните значения се основава на общата идея за „знак“ или „обозначение“. В преносна употреба думата запазва значението на нещо, което е забелязано или отбелязано.

Типични словосъчетания

Нота се среща в следните типични словосъчетания и фрази:

четвъртинова нота
фалшива нота
дипломатическа нота
нота на тъга
цяла нота
нотен стан

Свързани думи и синоними