нота – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на нота
Музикален знак – Графичен знак, с който се записва височината и продължителността на музикален тон върху нотен стан.
2. Значение на нота
Музикален тон – Отделен музикален тон с определена височина, обозначен с име (до, ре, ми и т.н.).
3. Значение на нота
Дипломатически документ – Официален дипломатически документ, с който едно правителство изразява позицията си пред друго правителство.
4. Значение на нота
Оттенък (прен.) – Оттенък, нюанс в настроението, поведението или изказването на някого.
Граматична характеристика
Морфологични особености
Нота е съществително име от женски род, единствено число. Членуваната форма е „нотата“. Множественото число е „ноти“, а членуваната форма — „нотите“. Думата завършва на -а и се скланя по правилата на първо склонение на съществителните от женски род. Бройната форма съвпада с множественото число.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Нота е стилистично неутрална дума, която се използва в музикалната терминология, дипломатическия език и в разговорната реч. Произхожда от латинското „nota“ — знак, белег. В музикалния контекст е основен термин, използван както от професионалисти, така и от любители. В преносен смисъл се употребява за обозначаване на оттенък или нюанс в поведението.
Семантична характеристика
Нота е полисемантична дума, чиито значения обхващат различни области — музика, дипломация и ежедневна реч. Основното значение е свързано с графичното представяне на музикалните тонове. Семантичната връзка между различните значения се основава на общата идея за „знак“ или „обозначение“. В преносна употреба думата запазва значението на нещо, което е забелязано или отбелязано.
Типични словосъчетания
Нота се среща в следните типични словосъчетания и фрази:
