факт – Значение на думата в българския речник

Какво означава?

Граматична характеристика

Морфологични особености

Факт мъжки род, тип 7, има четири основни форми в единственото число (фа̀кт – нечленувано, фа̀кта – бройна форма, фа̀ктът – членувано с пълен член) и две в множественото число (фа̀кти – нечленувано, фа̀ктите – членувано). произходът му е латински (лат. factum). преобразува се така: фактически (прилагателно), фактически (наречие).

Употреба в българския език

Стилистични и функционални особености

Факт думата е универсална и се употребява както в научния, правния и официалния дискурс, така и в разговорния език. честа е в исторически, журналистически и академични текстове, където служи за обосноваване на твърдения с конкретни доказателства. фразата ‘поставям пред свършен факт’ е традиционно израз, който означава да поставиш някого в положението да приеме вече свершено нещо. регистърът варира от книжовен до разговорен в зависимост от контекста.

Семантична характеристика

Факт думата ‘факт’ е в семантичното поле на истина и действителност, но се различава от абстрактното понятие ‘истина’ по това, че обозначава конкретно събитие или явление, а не философска категория. свързана е с понятията за доказателство, реалност и обективност. има силна асоциация с научния метод и логическото мислене, където фактите формират основата на всяко твърдение. културно е свързана с идеята за объективност и верификуемост.

Типични словосъчетания

Факт се среща в следните типични словосъчетания и фрази:

Свързани думи и синоними