реалност – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на реалност
Действителност – обективно съществуващият свят, действителността такава, каквато е.
2. Значение на реалност
Истинност – качеството на нещо да бъде реално, действително и осезаемо.
3. Значение на реалност
Алтернативен свят – в научната фантастика — определен вариант на съществуване, който може да бъде паралелен, виртуален или симулиран.
Граматична характеристика
Морфологични особености
Реалност е съществително име от женски род, членувана форма — реалността. множествено число — реалности. думата е заемка от латински realitas. ударението пада върху втората сричка. образувана е от прилагателното „реален“ с наставка „-ост“.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Реалност се използва в книжовния, научния и философския стил на българския език. в научната фантастика е централно понятие, свързано с виртуална реалност, алтернативна реалност и симулирана реалност. в разговорната реч се използва за подчертаване на действителността на нещо. думата е широко разпространена в съвременния български медиен дискурс.
Семантична характеристика
Реалност е философски натоварено понятие с дълбока семантика. в научнофантастичен контекст поставя въпроси за природата на съществуването и границата между реално и виртуално. думата обхваща идеите за обективност, достоверност и осезаемост. конотациите могат да бъдат както утвърждаващи (реалността е стабилна), така и разколебаващи (реалността е илюзия).
Типични словосъчетания
Реалност се среща в следните типични словосъчетания и фрази: