истина – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на истина
Съответствие с действителността – това, което отговаря на реалното положение на нещата, вярно и точно отражение на действителността.
2. Значение на истина
Правда – нравствена категория, свързана с честност, справедливост и правдивост в отношенията между хората.
3. Значение на истина
Философска категория – основно понятие във философията, означаващо обективно вярно знание, потвърдено от опита и логиката.
Граматична характеристика
Морфологични особености
Истина е съществително име от женски род, принадлежащо към първото склонение. множественото число е „истини“. членуваната форма е „истината“. думата съдържа три срички: ис-ти-на. ударението пада върху първата сричка.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Истина е дума с широка употреба във всички стилове на българския език. в разговорната реч се използва в изрази като „казвам истината“ и „истина е“. във философския дискурс думата е ключов термин. тя се среща и в множество пословици и поговорки, като „истината боли“ и „истината излиза наяве“.
Семантична характеристика
Истина е дума с фундаментално значение за човешкото мислене и комуникация. семантичното й ядро е свързано с понятието за вярност и достоверност. в различните философски традиции тя се разглежда от различни гледни точки — като съответствие, кохерентност или прагматична полезност. думата носи изключително положителна конотация в българската култура.
Типични словосъчетания
Истина се среща в следните типични словосъчетания и фрази: