случка – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на случка
основно – Събитие, происшествие или факт, който се случва; нещо, което се дешава
2. Значение на случка
основно – Неочаквано или забележително събитие; интересен или необичаен факт
3. Значение на случка
разговорно – Приключение или приключенска ситуация; занимателна история или событие
Граматична характеристика
Морфологични особености
Случка женски род, съществително име, склоняемо. образува се от глаголната основа на „случвам се“ чрез суфикс -ка. множественото число е „случки“. допуска членуване: определен член -та (случката), неопределен член -а (случка). образува съчетания с определения (забавна случка, необична случка) и с предложни групи (случка от живота, случка в училище).
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Случка думата се използва в различни регистри – от разговорния език до литературния. честа е при разказване на истории, спомени и житейски преживяния. може да функционира като главна или втора дума в изречението. често се среща в контекста на развлечение, поучение или споделяне на личен опит. подходяща е както за формален, така и за неформален стил.
Семантична характеристика
Случка семантичното поле на думата обхваща идеята за временност и свършеност на събитието. има положителни конотации когато е свързана с интересни или занимателни происшествия, но може да наси и неутрален или дори негативен заряд в контекста на трагични или драматични события. синтаксично се асоциира с понятията за време, действие и опит. думата отеква българската склонност към разказване на истории и делене на преживяния.
Типични словосъчетания
Случка се среща в следните типични словосъчетания и фрази: