случай – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на случай
осн. – Произшествие или събитие, което се е случило или може да се случи — „неочакван случай“, „тежък случай“, „случай от практиката“
2. Значение на случай
осн. – Отделно проявление или конкретна проява на явление, състояние или действие — „случай на заболяване“, „случаи на измама“, „подобен случай“
3. Значение на случай
осн. – Съвкупност от обстоятелства или положение, при което нещо се извършва или възниква — „в този случай“, „при всеки случай“, „случай на нужда“
4. Значение на случай
прен. – Непредвидено стечение на обстоятелствата, възприемано като случайност или независеща от човека причина — „успех по случай“, „оставям го на случай“, „случаят реши спора“
5. Значение на случай
разг. – Човек, разглеждан като особен, необичаен или проблемен пример — „той е интересен случай“, „това дете е труден случай“, „истински случай си“
Граматична характеристика
Морфологични особености
Случай съществително нарицателно име от мъжки род, неодушевено, единствено число. Членува се с пълен определителен член -ят: случаят, и с кратък член -я: случая. Множественото число е случаи, а членуваната форма е случаите. Думата е образувана от основата на глагола случвам се с наставката -ай и е свързана със случвам, случка и случайност. Производни и сродни форми са случаен, случайно, случайност, случвам се, случка и случване. В някои изрази се употребява с предлози: в случай, при случай, по случай. Формата случаи има подвижно редуване на основата и не бива да се заменя с неправилното „случайове“.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Случай употребява се широко в разговорната, книжовната и професионалната реч. Среща се в административни, юридически, медицински, научни и журналистически текстове, където назовава отделно регистрирано събитие или проявление. Конструкциите „в този случай“, „при всички случаи“ и „в случай че“ служат за свързване на условия, изводи и хипотези. В разговорната реч думата означава конкретна случка или необичаен човек. Изразът „по случай“ въвежда повод, а „случайно“ е свързано с непреднамереност. В официален стил често се комбинира с думи като „установен“, „подобен“, „единичен“ и „краен“.
Семантична характеристика
Случай семантично принадлежи към полето на събитията, обстоятелствата и случайността. Ядрото на значението е конкретно възникнало или разглеждано положение, което може да се опише като отделен пример. Думата свързва факта на случването с условията, при които то се проявява, и с възможността да е непредвидено. В зависимост от контекста носи неутрална, официално-делова или тревожна конотация: „медицински случай“ е терминологично, а „тежък случай“ предполага проблемност. Преносната употреба за човек може да бъде иронична или неодобрителна. Значението често се уточнява от прилагателно или предлог.
Типични словосъчетания
Случай се среща в следните типични словосъчетания и фрази: