действителност – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на действителност
осн. – Обективният свят и всичко, което съществува независимо от човешкото съзнание; „възприемане на действителността“, „обяснение на действителността“, „откъсване от действителността“
2. Значение на действителност
осн. – Конкретните естествени и обществени условия, в които протича животът или дадена дейност; „съвременната действителност“, „трудната действителност“, „политическата действителност“
3. Значение на действителност
осн. – Нещо, което наистина съществува или се е случило; истина, реалност; „мечтата стана действителност“, „думите се превърнаха в действителност“, „провери действителността на твърдението“
Граматична характеристика
Морфологични особености
Действителност съществително нарицателно име от женски род, отвлечено, единствено число и с обикновено неудотребявано множествено число. Членува се с кратък определителен член -та: действителността. Формата има абстрактно значение и най-често се употребява без количествено определяне. Образувано е от прилагателното действителен с наставката -ост, която назовава признак или състояние. Към същото словообразувателно гнездо принадлежат действително, действителен, действителностен и действителност. Свързва се с глагола действам и с думите действие и деятел, но непосредствената му основа е действителен. В книжовния език ударението пада върху първата гласна: действѝтелност, действѝтелността.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Действителност употребява се в книжовната реч, философията, науката, публицистиката, литературата, правото и всекидневното общуване. Думата е стилистично неутрална, но по-абстрактна от реалност и често участва в обобщени разсъждения. Назовава обективния свят, обществените условия или съответствието между твърдение и факт. Среща се в съчетания като обективна действителност, историческа действителност и суровата действителност. В действителност се употребява като вметнат израз със значение „наистина“ и обикновено коригира предходно впечатление, предположение или привидност. Честа е и в аналитични, критически и художествени текстове.
Семантична характеристика
Действителност семантично принадлежи към полето на реалността, съществуването, истината и познанието. Семантичното ядро назовава света такъв, какъвто е, независимо от желанията, представите или заблудите на човека. Думата може да означава както цялостното битие, така и конкретните условия на живот, обществото и историческия момент. Конотациите ѝ обикновено са неутрални и книжовни, но в изрази като бягство от действителността се появява внушение за отрицание или неспособност да се приеме реалното. В действителност противопоставя истинското на привидното, очакваното или само казаното.
Типични словосъчетания
Действителност се среща в следните типични словосъчетания и фрази: