среща – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на среща
основно – събиране на едно място и разминаване на хора, превозни средства или обекти, идващи от противоположни посоки; срещане.
2. Значение на среща
основно – организирано събиране на хора на едно място.
3. Значение на среща
основно – предварително уговорено събиране.
4. Значение на среща
остар. – посрещане.
5. Значение на среща
спорт. – колективна игра със състезателен характер между отбори или съперници; мач, двубой.
Граматична характеристика
Морфологични особености
Среща среща е съществително име от женски род, образувано по модел на тип 41 с окончания -а в единствено число и -и в множествено число. склонява се редовно: им. срѐща/срѐщи, дат. срѐщи/срѐщи, вин. срѐща/срѐщи, с членове съответно срещата, срещите. словообразуването е свързано с глагола срѐщам чрез суфиксално изобразуване.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Среща думата се използва в разговорен, книжовен и специализиран контекст, като е универсална за ежедневна комуникация и официални ситуации. уместна е при описание на случайни или планирани взаимодействия, особено в спортни, делови или лични среди. обхваща регистри от разговорен („имам среща“) до професионален („спортна среща“), с разговорни изрази като „добра среща!“ като поздрав.
Семантична характеристика
Среща семантичното поле обхваща идеи за контакт, събиране и раздяла, с асоциации към социални връзки, съперчество или случайност. носи положителни конотации в романтични („любовна среща“) или делови контексти, докато в спортния смисъл подчертава конкуренция. преносно се свързва с препятствия или съвпадения, с културни препратки към български традиции като срещи на випуск.
Типични словосъчетания
Среща се среща в следните типични словосъчетания и фрази: