мъчение – Значение на думата в българския речник

съществително име, среден род
мъчѐние

Какво означава?

1. Значение на мъчение

Основно значение – физическо или душевно страдание, причинено умишлено или от обстоятелствата; мъка, терзание.

2. Значение на мъчение

Преносно значение – силно неудобство, затруднение или изтощение, предизвикано от тежка работа или неприятна ситуация.

3. Значение на мъчение

В митологичен контекст – вечно страдание, наложено от боговете като наказание за нарушаване на божествения ред; мъките на Тантал, Сизиф и Прометей.

Граматична характеристика

Морфологични особености

Мъчение е съществително име от среден род, членувана форма — мъчението. множествено число — мъчения. образувано е от глагола „мъча“ с наставка -ение. думата се употребява свободно и в двете числа, като множественото число е характерно за описание на различни форми на страдание.

Употреба в българския език

Стилистични и функционални особености

Мъчение се среща във всички стилове на българския език. в ежедневната реч може да се използва хиперболично за обозначаване на затруднение. в литературата и митологията мъчението е централна тема, свързана с божествените наказания. думата е особено изразителна в устойчивия израз „танталови мъчения“. носи силна емоционална натовареност.

Семантична характеристика

Мъчение принадлежи към семантичното поле на страданието и болката. думата съдържа идеята за продължително и интензивно страдание, както физическо, така и душевно. в митологията мъченията на осъдените от боговете са вечни и без надежда за край. семантично е близка до „страдание“, „мъка“ и „терзание“, но подчертава по-силно елемента на умишлено причиняване на болка.

Типични словосъчетания

Мъчение се среща в следните типични словосъчетания и фрази:

танталови мъчения
вечно мъчение
мъченията на Прометей
адски мъчения

Свързани думи и синоними