болка – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на болка
основно – мъчително физическо усещане, причинено от болест, удар, рана или увреждане на тъканта
2. Значение на болка
прен. – огорчение, мъка, скръб, тревога или душевно страдание
3. Значение на болка
мед. – сензорно и емоционално изживяване, свързано с действително или потенциално увреждане
4. Значение на болка
разг. – болезнена проява или дискомфорт в тялото
5. Значение на болка
остар. – голямо нещастие или тежко страдание
Граматична характеристика
Морфологични особености
Болка болка е съществително име от женски род, образувано по модел на тип 41 за склонение. образува множествено число болки, като приема определителен член болката в единствено и болките в множествено число. словообразуването включва суфикс -ка от корен бол-, свързан с индоевропейски корени за страдание.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Болка употребява се в книжовен и разговорен език за физически и емоционални състояния. в медицински контекст е термин за болка, докато преносното значение е типично за литература и ежедневна реч. уместна е във всички регистри освен в строго научни текстове, където се предпочита по-специфична лексика.
Семантична характеристика
Болка семантичното поле обхваща физическо и душевно страдание с негативни конотации на мъка и изтезание. асоциира се с рани, загуби и емоционални травми, често в преносно значение за морална болка. в българската култура свързана е с изрази за състрадание и оплакване.
Типични словосъчетания
Болка се среща в следните типични словосъчетания и фрази: