събрание – Значение на думата в българския речник

съществително име
събра̀ние

Какво означава?

1. Значение на събрание

основно – организирана среща на хора за обсъждане на въпроси или с други цели

2. Значение на събрание

правен – парламентарен орган, упражняващ законодателна власт, като народно събрание

3. Значение на събрание

полит. – представителен орган за вземане на важни държавни решения

4. Значение на събрание

спец. – участниците в такава организирана среща

5. Значение на събрание

прен. – съвкупност от неща или елементи, събрани заедно

Граматична характеристика

Морфологични особености

Събрание събрание е средно род съществително име от второто склонение с единствено число събра̀ние и множествено число събра̀ния. допуска членуване: събранието, събранията. образувано е от префикса съ- и глагола бра̀я с изпадане на гласната, следвано от типично за съществителните окончания -ие. не показва родови форми в единственото число и се използва предимно в номинатив и аккузатив.

Употреба в българския език

Стилистични и функционални особености

Събрание думата се използва в официални, правни и разговорни контексти за обозначаване на съвкупни срещи или органи. уместна е в политически, административни и обществени текстове, както и в ежедневния език за по-малки групи. обхваща формални регистри като закони и речи, както и неформални като семейни събрания.

Семантична характеристика

Събрание семантичното поле обхваща идеи за колективност, обсъждане и вземане на решения с положителни конотации на демокрация и единство. асоциира се с народно събрание като символ на държавна власт и културни събития. преносно означава всякакво групово събиране, често с емоционални връзки към общността.

Типични словосъчетания

Събрание се среща в следните типични словосъчетания и фрази:

отчетно-изборно събрание
народно събрание
семейно събрание
събрание на акционери
общо събрание
партийно събрание

Свързани думи и синоними