събор – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на събор
В църковен контекст – събрание на висши духовници за решаване на важни въпроси на вярата, каноните и управлението на църквата.
2. Значение на събор
В богословски смисъл – вселенски или поместен събор, на който се утвърждават догмати и канони на християнската църква.
3. Значение на събор
В народен смисъл – народно събрание, панаир или празник, свързан с храмовия празник на дадено село или град.
Граматична характеристика
Морфологични особености
Събор е съществително име от мъжки род. членува се с пълен член -ът (съборът) и кратък член -а (събора). множествено число се образува с окончание -и (събори). думата е от старобългарски произход, образувана от глагола събирам. принадлежи както към религиозния, така и към народния стил.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Събор се използва в църковни, исторически и народни контексти. в църковната история вселенските събори са определили основните догмати на християнството. в българската традиция съборите са народни събирания, свързани с храмови празници. думата присъства и в името на българския парламент — Народно събрание (събор). в разговорната реч означава голямо събиране на хора.
Семантична характеристика
Събор семантично обединява религиозни и народни значения. в църковния контекст означава авторитетно събрание, чиито решения са задължителни за цялата църква. в народния контекст е празнично събиране, свързано с традиции и обичаи. семантичното поле включва понятия за събрание, обсъждане, решение и празник. думата е тясно свързана с понятието за съборност в православието.
Типични словосъчетания
Събор се среща в следните типични словосъчетания и фрази: