предназначение – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на предназначение
осн. – Целта или функцията, за която е създадено или се използва нещо — „предназначение на сградата“, „използвам по предназначение“
2. Значение на предназначение
книж. – Призвание, мисия на човека в живота — „предназначението на поета“, „намирам своето предназначение“
3. Значение на предназначение
спец. – В правото и устройството на територията — установеното ползване на имот или земя — „промяна на предназначението на земеделска земя“
Граматична характеристика
Морфологични особености
Предназначение съществително нарицателно име от среден род, неодушевено, единствено число. Членува се с определителен член -то (предназначението). Множественото число е предназначения с членна форма предназначенията. Думата е отглаголно съществително от глагола предназнача (предназначавам), образуван с представката пред- от назнача, който е свързан със знак и значение. Буквалното значение е „нещо, определено предварително за дадена цел“. От същото гнездо са предназначен, назначение, назначавам и значение. Ударението е неподвижно и пада върху сричката -на- във всички форми. Думата е типична за книжовния език и рядко се използва в непринуден разговор.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Предназначение употребява се в книжовен, административен, юридически, технически и философски стил. Думата е стилистично неутрална с книжовен оттенък. В инструкциите и техническата документация често се среща изразът „използвайте само по предназначение“. В правото и строителството е утвърден термин — „промяна на предназначението на земеделска земя“, „сграда с жилищно предназначение“. В литературата и философията се използва за мисията и смисъла на човешкия живот. В разговорната реч изразът „по предназначение“ означава „за това, за което е създадено нещото“, и е широко разпространен.
Семантична характеристика
Предназначение семантично принадлежи към полето на целта, функцията и смисъла. Ядрото на значението е предварително определената роля на нещо или някого — за какво съществува и какво трябва да изпълнява. В практическата употреба конотацията е неутрална и функционална, свързана с правилна употреба и ред. В книжовния и философския смисъл думата придобива възвишен оттенък на призвание, съдба и мисия. Представката пред- подчертава, че целта е зададена предварително, още преди самото използване или раждане. Затова думата обединява делничния въпрос „за какво служи“ с дълбокия въпрос „защо съществувам“.
Типични словосъчетания
Предназначение се среща в следните типични словосъчетания и фрази: