функция – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на функция
основно (мат.) – Закон за съответствие между две множества, при който на всеки елемент от първото множество се съпоставя точно един елемент от второто, наричано множество на стойностите.
2. Значение на функция
спец. – Дейност, роля или предназначение, което изпълнява даден предмет, орган, институция или човек в рамките на определена система или процес.
3. Значение на функция
техн. – В програмирането — обособен фрагмент от изходния код, който приема входни данни, извършва определено действие и връща резултат, и може да бъде извикван многократно.
4. Значение на функция
книж. – Тържествено или официално мероприятие, прием или церемония, на която присъстват високопоставени гости.
Граматична характеристика
Морфологични особености
Функция е съществително име от женски род, единствено число, заето в българския език от латинското „functio“ — изпълнение, действие. Множествената форма е „функции“, а членуваните форми са „функцията“ и „функциите“. Думата принадлежи към интернационалната научна и обществена лексика и има еквиваленти във всички европейски езици — английското „function“, френското „fonction“ и немското „Funktion“. Близки производни в българския език са глаголът „функционирам“, прилагателните „функционален“ и „функциониращ“, наречието „функционално“ и съществителното „функционалност“. Думата има изключително богато словообразувателно гнездо.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Функция се употребява във всички функционални стилове на българския език и е една от най-универсалните научни думи. В средното училище терминът се среща в часовете по математика, биология, физика и информатика. В университетските курсове функцията е основно понятие в анализа, алгебрата, биологията, медицината, социологията и програмирането. Историческото ѝ навлизане в българския език е през деветнадесети век чрез немската и руската научна литература. В съвременния език думата има най-разнообразни значения — от математическо понятие до социална роля. В публицистиката и политическия дискурс „функция“ често обозначава задачи и отговорности на институции и личности. В разговорната реч думата е напълно усвоена и се среща в най-различни контексти. Стилистично терминът е неутрален и не носи емоционални оттенъци.
Семантична характеристика
Функция попада в семантичното поле на математическите, биологическите и социалните понятия, заедно с думите „роля“, „задача“, „отношение“ и „зависимост“. Думата поражда асоциации със системи, процеси и взаимодействия между елементи. В културен план функцията символизира идеята за подреденост, целесъобразност и взаимна обусловеност. Конотацията на думата е неутрална, а в научен контекст — изцяло обективна. В преносна употреба функцията носи смисъла на роля или предназначение и често се използва в описанието на сложни системи. Думата е тясно свързана с идеята за зависимост и съответствие.
Типични словосъчетания
Функция се среща в следните типични словосъчетания и фрази: