цел – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на цел
основно – това, към което човек се стреми, което трябва да се осъществи
2. Значение на цел
воен. – място, обект или точка, в която се прицелва при стрелба или хвърляне; прицел, мишена
3. Значение на цел
прен. – най-важното или най-необходимото (в израза ‘попадам в целта’)
4. Значение на цел
спец. – нещо точно определено, към което се насочва дейност или усилие
Граматична характеристика
Морфологични особености
Цел женски род, ед. ч. целта̀, мн. ч. цѐли. склонява се по тип 49 със спадащо ударение в мн. ч. приема определителен член -та в ед. ч. и -те в мн. ч. образува се от нем. ziel чрез адаптация в българската морфология.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Цел употребява се в книжовния и разговорния език с висока честота в абстрактни и конкретни контексти. уместна е в научни, правни и ежедневни текстове за изразяване на намерения или мишени. обхваща формални регистри като официални документи и неформални разговори.
Семантична характеристика
Цел семантичното поле обхваща стремеж, насоченост и постижение с положителни конотации на решимост. асоциира се с мотивация, успех и точност, често в преносно значение за същността на нещо. свързана е с културни препратки към целеустременност в литературата и философията.
Типични словосъчетания
Цел се среща в следните типични словосъчетания и фрази: