стремление – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на стремление
осн. – Настойчиво желание или вътрешна нагласа за постигане на определена цел, осъществяване на намерение или развитие в желана посока — „стремление към успех“, „стремление към справедливост“, „силно стремление към промяна“
2. Значение на стремление
книж. – Целенасочено насочване на духовни сили, мисли или действия към идеал, ценност или високо постижение — „стремление към истината“, „духовно стремление“, „стремление към съвършенство“
3. Значение на стремление
спец. – Устойчива тенденция или насока в развитието, движението или изменението на явление, процес или система — „стремление към равновесие“, „стремление на пазара към стабилност“, „стремление на процеса към усложняване“
4. Значение на стремление
остар. – Помисъл, намерение или желание, обикновено разглеждано като една от вътрешните подбуди на човека — „младежки стремления“, „високи стремления“, „чисти стремления“
Граматична характеристика
Морфологични особености
Стремление съществително нарицателно име от среден род, неодушевено, с отвлечено значение. Употребява се предимно в единствено число, но има и множествено число стремления, когато се назовават различни цели, желания или насоки. Членува се с пълен определителен член -то: стремлението; нечленуваната форма е стремление. Думата е образувана от глагола стремя се с наставката -ние и назовава действие, състояние или резултат от него. Сродни и производни са стремеж, стремителен, устремен, устременост и стремежен. Свързва се с предложно управление с към: стремление към знание, развитие или успех.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Стремление употребява се главно в книжовна, официална и публицистична реч, както и в текстове с философска, обществена, педагогическа или художествена тематика. Най-често се съчетава с предлога към и назовава цел, идеал или желана промяна. Среща се в изрази като стремление към знание, стремление към развитие и високи стремления. В научни и аналитични текстове може да означава устойчива тенденция на процес или система. Формата за множествено число е по-характерна за описване на различни лични цели, ценности или намерения. В разговорната реч по-често се предпочитат думите стремеж, желание и амбиция.
Семантична характеристика
Стремление семантично принадлежи към полето на желанието, целенасоченото действие и развитието. Ядрото на значението е вътрешна или обществено обусловена насоченост към определен обект, идеал, резултат или промяна. Думата обикновено предполага активна мотивация, а не просто пасивно предпочитание. В положителни контексти носи конотации на устрем, идеализъм, развитие и духовна висота; при неодобрителна употреба може да внушава прекомерна амбиция или неоправдано желание. В специализирани текстове обозначава и посока на процес или тенденция. Общото значение се запазва като движение към желана цел.
Типични словосъчетания
Стремление се среща в следните типични словосъчетания и фрази: