наемане – Значение на думата в българския речник

съществително име
наѐмане

Какво означава?

1. Значение на наемане

осн. – Действие по наемане на вещ за временно ползване срещу заплащане — „наемане на жилище“, „наемане на автомобил“, „наемане на помещение“

2. Значение на наемане

осн. – Действие по приемане на лице на работа срещу възнаграждение — „наемане на служители“, „наемане на специалист“, „процедура по наемане“

3. Значение на наемане

юрид. – Сключване или осъществяване на договорни отношения за временно ползване на имущество или за предоставяне на труд — „наемане с договор“, „безсрочно наемане“, „условия за наемане“

Граматична характеристика

Морфологични особености

Наемане съществително от женски род, отглаголно, единствено число и без обичайна множествена форма, защото назовава действие или процес. Членува се с определителния член -то: наемането. Образувано е от глагола наемам чрез наставката -ане, която образува названия на действия и процеси. Същото словообразувателно гнездо включва наем, наемател, наемодател, наемен, наемам и наема. В зависимост от контекста означава както временното ползване на вещ срещу заплащане, така и назначаването на лице на работа. В административната и юридическата употреба често се съчетава с договор, срок, условия и процедура.

Употреба в българския език

Стилистични и функционални особености

Наемане употребява се в официален, делови, административен, юридически и икономически контекст. При недвижими имоти и вещи назовава получаването им за временно ползване срещу наем: наемане на квартира, офис или автомобил. В трудовата сфера обозначава действията на работодателя по привличане и назначаване на работници и специалисти. Често се среща в обяви, договори, вътрешни правила и текстове за пазара на труда. Съществува и в устойчиви съчетания като наемане на работа и процедура по наемане. Стилово е неутрално, но по-официално от разговорното вземане на работа.

Семантична характеристика

Наемане семантично принадлежи към полето на наемните отношения, трудовата заетост и договорното уреждане. Семантичното ядро е временното предоставяне или получаване на нещо срещу възнаграждение, като при лицата се добавя идеята за включване в трудова дейност. Думата е неутрална и процесуална: назовава самото действие, а не неговия резултат или участник. В имуществен контекст се свързва с ползване, срок и плащане, а в трудов контекст — с подбор, назначаване и трудов договор. Конотациите обикновено са делови, административни и юридически.

Типични словосъчетания

Наемане се среща в следните типични словосъчетания и фрази:

наемане на работа
наемане на жилище
процедура по наемане
договор за наемане

Свързани думи и синоними