договор – Значение на думата в българския речник

съществително име
до̀говор

Какво означава?

1. Значение на договор

основно – писмено или устно споразумение, спогодба между две страни за взаимните им задължения

2. Значение на договор

правен – волеизявление на едно или повече лица, което установява, определя или прекратява правоотношение между тях

3. Значение на договор

международен – споразумение между държави, като трактат, пакт или конвенция

4. Значение на договор

трудов – спогодба между работодател и служител за условия на работа

5. Значение на договор

разговорно – устна уговорка или договореност в ежедневието

Граматична характеристика

Морфологични особености

Договор мъжки род, i склонение (тип 7). множествено число: до̀говори, (два) до̀говора. с неопределителен член: до̀говорът, до̀говора; с определителен член: до̀говора, до̀говорът, до̀го̀ворите. образува прилагателни до̀говорен, до̀говорна, до̀говорно.

Употреба в българския език

Стилистични и функционални особености

Договор употребява се в правни, административни и ежедневни контексти. в официални текстове е задължителна за обозначаване на формални споразумения. в разговорния език означава неформална уговорка. стилистично е неутрална, но в правния дискурс придобива прецизност и формалност.

Семантична характеристика

Договор семантично поле обхваща споразумения, задължения и правоотношения. носи конотации на доверие, ангажимент и правна сила. асоциира се с преносни значения като социални пактове или лични уговорки. в културата свързана с исторически договори като мирни трактати.

Типични словосъчетания

Договор се среща в следните типични словосъчетания и фрази:

договор за покупко-продажба

трудов договор

мирен договор

международен договор

договорен договор

сключвам договор

развалям договор