началник – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на началник
основно – длъжностно лице, което ръководи учреждение, служба или организация
2. Значение на началник
воен. – командир на военна единица или войскова част
3. Значение на началник
сем. – глава на семейството или главен човек в група
4. Значение на началник
ист. – вожд, предводител или основател на общност или държава
5. Значение на началник
спец. – началник на гара, влак или смяна в технически контекст
Граматична характеристика
Морфологични особености
Началник мъжки род, i склонение (тип 14a). множествено число: началници. членувани форми: началника (непълен член ед.ч.), началникът (пълен член ед.ч.), началниците (мн.ч. членувано). звателна форма: началнико. образувано от корен ‘начал-‘ с наставка -ник.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Началник употребява се в официални, административни и разговорни контексти за обозначаване на ръководителска позиция. често се среща в съвременния език с неутрална стилистика, но може да носи ироничен или критичен оттенък в разговорния регистър. уместна е в професионални, военни и ежедневни ситуации.
Семантична характеристика
Началник свързана е с понятия за власт, ръководство и йерархия в социални структури. носи конотации на авторитет и отговорност, но понякога и на твърдост или доминиране. асоциира се с културни образи на водачи в историята и ежедневието, включително преносни значения за ‘шеф’ в неформални среди.
Типични словосъчетания
Началник се среща в следните типични словосъчетания и фрази: