войвода – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на войвода
ист. – Предводител или началник на войска, военен отряд или хайдушка дружина — „войвода на дружината“, „хайдушки войвода“, „прочут войвода“
2. Значение на войвода
ист. – Военен и политически ръководител на българско освободително или революционно движение — „революционен войвода“, „войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация“, „легендарен войвода“
3. Значение на войвода
ист. – Управител или висш военен началник на област, град или окръг в някои средновековни и по-късни славянски държави — „войвода на областта“, „градски войвода“, „назначен войвода“
4. Значение на войвода
прен. – Предводител, водач или най-влиятелен човек в определена група — „войвода на четата“, „неформален войвода“, „войвода на младите“
Граматична характеристика
Морфологични особености
Войвода съществително нарицателно име от мъжки род, одушевено, с форма за единствено и множествено число. Ударението пада върху втората сричка: войво̀да. Членува се с пълен определителен член -та при подлог — войводата, и с кратък член -у при непряко допълнение — войводу; в съвременната книжовна норма обичайната форма за кратък член е войводата? Не, правилната книжовна форма е войводата при пълен член и войводата при нечленувана? Множественото число е войводи, а членуваната форма — войводите. Думата е свързана със старобългарското войвода, буквално „водещ войската“. Производни са войводски, войводство и войводщина.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Войвода употребява се предимно в исторически, литературен, фолклорен и обществено-политически контекст. Най-често се среща при разкази за хайдушки дружини, чети, революционни организации и националноосвободителни движения. Думата има книжовен и исторически характер, но е широко разпознаваема заради присъствието си в народни песни, предания, учебници и художествена литература. Обикновено се съчетава с името на лице: „Капитан Петко войвода“, „Сирма войвода“. Пише се с малка буква, когато е нарицателно название, включително след собствено име. Преносната употреба е по-рядка и подчертава водачество или авторитет.
Семантична характеристика
Войвода семантично принадлежи към полето на военното водачество, историческата власт и колективната съпротива. Ядрото на значението е човекът, който предвожда въоръжена група и носи отговорност за нейните действия. В българската културна памет думата се свързва най-силно с хайдушки и революционни дейци, с борбата срещу османската власт и с националноосвободителния идеал. Конотациите обикновено са героични, патриотични и романтични, макар в конкретен исторически контекст да могат да подчертават и суровостта на въоръжения живот. В по-широка употреба думата назовава всеки изявен водач.
Типични словосъчетания
Войвода се среща в следните типични словосъчетания и фрази: