дружина – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на дружина
основно – група хора, които временно имат общо занимание, обща задача или цел
2. Значение на дружина
истор. – група въоръжени лица с обща бойна цел и задача, като хайдушка или партизанска дружина
3. Значение на дружина
остар. – войсково подразделение, състоящо се от няколко роти; батальон
4. Значение на дружина
прен. – компания или тълпа от хора, често в разговорен смисъл
5. Значение на дружина
спец. – организирана група с конкретна дейност, напр. кооперативна или ловна дружина
Граматична характеристика
Морфологични особености
Дружина дружина е съществително нарицателно име от женски род, тип 41 по стандартното склонение. в единствено число основната форма е дружина, членувана дружина̀та, а във множествено число – дружѝни, членувани дружѝните. няма звателна форма; образува прилагателно дружѝнен чрез суфиксално словообразуване.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Дружина думата е предимно остарела в съвременния език и се среща в исторически, литературен или разговорен контекст. уместна е в повествования за минали епохи, фразеологизми или преносно за близка група хора. обхваща книжовен, диалектен и разговорен регистър, но избягва се в официални съвременни текстове.
Семантична характеристика
Дружина семантичното поле обхваща групиране на хора с обща цел, често свързано с приятелство и солидарност от етимологията drugъ (приятел). носи конотации на единство, лоялност и бойност, особено в исторически асоциации с хайдуци и партизани. преносно предполага весела или сговорна компания, с културни препратки към славянската традиция за военни дружини.
Типични словосъчетания
Дружина се среща в следните типични словосъчетания и фрази: