основател – Значение на думата в българския речник

съществително име
основа̀тел

Какво означава?

1. Значение на основател

осн. – Лице, което създава, учредява или поставя началото на организация, институция, движение или начинание — „основател на фирма“, „основател на фондация“, „основател на училище“

2. Значение на основател

прен. – Лице, което поставя началото на идея, направление, учение или традиция и има основен принос за развитието му — „основател на научна школа“, „основател на ново течение“, „основател на модерната българска литература“

3. Значение на основател

ист. – Лице, на което се приписва създаването или първоначалното изграждане на град, държава, династия или друга историческа общност — „основател на града“, „основател на династията“, „легендарният основател на държавата“

Граматична характеристика

Морфологични особености

Основател съществително нарицателно име от мъжки род, одушевено, единствено число. Членува се с пълен определителен член -ят: основателят, и с кратък член -я: основателя. Множественото число е основатели, а членната форма е основателите. Думата е образувана от глагола основа с наставката -тел, която назовава лице, извършващо действие. Женският съответен вариант е основателка, а прилагателното е основателски. Свързва се словообразувателно с основа, основавам, основаване и основание. Образуванията се употребяват в названия на лица, организации, идеи и исторически начинания.

Употреба в българския език

Стилистични и функционални особености

Основател употребява се в обществен, делови, културен, научен, политически и исторически контекст. Думата обикновено обозначава лице, което лично или заедно с други създава организация, предприятие, фондация, движение или проект. Често се среща в биографични представяния, новинарски текстове, устави, официални документи и надписи към институции. В съчетания като „съосновател“ и „един от основателите“ се уточнява, че началото е поставено колективно. В научната и културната реч назовава авторитетен първоначален представител на школа или направление. Женската форма „основателка“ се употребява за жена.

Семантична характеристика

Основател семантично принадлежи към полето на създаването, началото и институционалното изграждане. Ядрото на значението е лице, което полага първите основи на нещо и поема водеща роля при възникването му. Думата носи положителни конотации, свързани с предприемчивост, новаторство, авторитет и заслуга. В делови контекст подчертава учредяването на организация или предприятие, а в културен и научен контекст — началото на школа, движение или направление. В исторически разкази може да назовава предполагаемия или признатия създател на общност, династия, селище или държава.

Типични словосъчетания

Основател се среща в следните типични словосъчетания и фрази:

основател на фирма
основател на фондация
един от основателите
главен основател

Свързани думи и синоними