лизинг – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на лизинг
фин. – Договорно уредена форма на финансово отдаване под наем на имущество, при която лизингодателят го придобива и предоставя за временно ползване срещу периодични плащания — „лизинг на автомобил“, „договор за лизинг“, „оборудване на лизинг“
2. Значение на лизинг
фин. – Имущество или вещ, предоставени за ползване по такъв договор — „взех колата на лизинг“, „машината е на лизинг“, „предмет на лизинга“
3. Значение на лизинг
фин. – Финансова услуга, при която ползвателят придобива възможност за постепенно изплащане на стойността на имущество, обикновено с право на изкупуване — „лизинг за малък бизнес“, „лизинг без първоначална вноска“, „изкупуване след края на лизинга“
Граматична характеристика
Морфологични особености
Лизинг съществително нарицателно име от мъжки род, неодушевено, единствено число. Членува се с пълен определителен член -ът (лизингът) и кратък член -а (лизинга). Множественото число е лизинги, с членна форма лизингите. Думата е заемка от английското leasing, свързано с глагола lease („отдавам под наем, наемам“). В българския се употребява като международен финансово-икономически термин. Образува производни и съставни думи като лизингов, лизингодател, лизингополучател, лизингова компания, сублизинг и лизингов договор. В съчетанията се изменя само според граматичната форма, например лизинговия договор и условията на лизинга.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Лизинг употребява се в банковия, финансовия, търговския и юридическия език, както и в рекламата на автомобили, техника и недвижими имоти. Думата е стилистично неутрална в делова среда, но е широко разпространена и в разговорната реч. Обичайно се съчетава с названия на активи: автомобил, машина, техника, оборудване. Среща се в контексти за първоначална вноска, месечни плащания, срок, лихва, остатъчна стойност и право на изкупуване. Често се употребява с предлозите „на“ и „по“: „купувам на лизинг“, „плащания по лизинга“. Производните „лизингов“ и „лизингополучател“ са типични за договори и официални документи.
Семантична характеристика
Лизинг семантично принадлежи към полето на финансите, договорните отношения и временното ползване на имущество. Ядрото на значението е съчетаването на наемане с финансово придобиване: вещта се предоставя за ползване срещу периодични плащания, а при определени условия може да бъде изкупена. Думата носи делови и институционални конотации, свързани с банки, финансови дружества, автомобили и производствено оборудване. За разлика от обикновения наем лизингът предполага по-сложна финансова схема и често дългосрочен ангажимент. Понятието се свързва с достъп до активи без незабавно пълно плащане и с разпределяне на разхода във времето.
Типични словосъчетания
Лизинг се среща в следните типични словосъчетания и фрази: