правдивост – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на правдивост
осн. – Качество на човек, който говори истината и не изопачава съзнателно фактите — „правдивост на свидетеля“, „лична правдивост“, „неговата правдивост буди доверие“
2. Значение на правдивост
осн. – Съответствие на разказ, описание или художествено изображение с действителността — „правдивост на разказа“, „историческа правдивост“, „правдивост на образите“
3. Значение на правдивост
прен. – Убедителност и достоверност, произтичащи от точното и искрено представяне на преживявания, отношения или събития — „емоционална правдивост“, „психологическа правдивост“, „правдивост на сцената“
Граматична характеристика
Морфологични особености
Правдивост съществително нарицателно име от женски род, неодушевено, единствено число; обикновено се употребява без форма за множествено число. Членува се с определителен член -та: правдивостта. Образувано е от прилагателното правдив с наставката -ост, която назовава отвлечено качество или свойство. Същото словообразувателно семейство включва правдив, правдиво, неправдив, неправдиво и правдивост. Свързано е с думата правда и с корена правд-, присъстващ в названия за истина, съответствие и морална почтеност. Формата правдивости може да се срещне рядко при изброяване на отделни прояви или разновидности, но книжовната употреба предпочита единственото число.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Правдивост употребява се в книжовната реч, в етични, обществени, журналистически, исторически и литературнокритически контексти. Съчетава се с думи като лична, нравствена, историческа, художествена и емоционална, както и с конструкции от типа „правдивост на разказа“ и „правдивост на свидетелството“. Обикновено назовава положително качество и се използва при оценка на човек, изказване, документ, повествование или художествен образ. В официална и научна реч често се отнася до достоверност и съответствие с фактите. В разговорната реч по-често се предпочитат „честност“, „искреност“ или „истина“. Рядко се употребява в множествено число.
Семантична характеристика
Правдивост семантично принадлежи към полето на истината, достоверността и нравственото поведение. Ядрото на значението е съгласуването между действителността и нейното словесно, художествено или поведенческо представяне. При човек правдивостта предполага искреност, честност и готовност да се назовават нещата без умишлено прикриване или изопачаване. При текст, свидетелство или произведение тя означава достоверност и убедително съответствие с живота. Думата носи предимно положителни конотации, свързани с доверие и нравствена надеждност, но в художествен контекст може да обозначава и естетическа убедителност, а не документална точност.
Типични словосъчетания
Правдивост се среща в следните типични словосъчетания и фрази: