правда – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на правда
Истина – това, което съответства на действителността; истинността на нещо.
2. Значение на правда
Справедливост – състояние, при което всеки получава заслуженото; нравствена справедливост и правота.
3. Значение на правда
Божия справедливост – в религиозен контекст — висшата справедливост, установена от бога; божият закон и ред.
Граматична характеристика
Морфологични особености
Правда е съществително име от женски род, което се членува с пълен член -та (правдата). думата обикновено се използва в единствено число. произлиза от старобългарското правьда и е от праславянски произход. образува производни думи като правдив, правдолюбец, неправда.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Правда се употребява предимно в книжовния и публицистичния стил. в религиозен контекст означава божията справедливост и закон. в светска употреба описва истинността и справедливостта. думата носи тържествен и възвишен стилистичен оттенък. в ежедневната реч се среща по-рядко и обикновено в устойчиви изрази като „кажи правдата“.
Семантична характеристика
Правда обединява значенията на истина и справедливост. семантично е свързана с идеите за правото, закона и моралния ред. в религиозния контекст е атрибут на божието управление. в светска употреба изразява стремежа към справедливост и честност. думата е антоним на неправда, лъжа и несправедливост.
Типични словосъчетания
Правда се среща в следните типични словосъчетания и фрази: