честност – Значение на думата в българския речник

Какво означава?

Граматична характеристика

Морфологични особености

Честност съществително нарицателно име от женски род, неодушевено, единствено число. Членува се с определителен член -та (честността). Множественото число не се използва. Думата е образувана от прилагателното честен с наставката -ост, която образува названия на качества. Прилагателното е производно на съществителното чест. От същото гнездо са чест, честен, нечестен, почтен, почтеност и честолюбие. При изговор групата от съгласни -стн- се опростява, но в правописа се запазва буквата т. Думата е книжовна и стилистично неутрална. Ударението е неподвижно и пада върху първата сричка — чѐстност, чѐстността.

Употреба в българския език

Стилистични и функционални особености

Честност употребява се в книжовен, разговорен, публицистичен, официален и философски стил. Думата е стилистично неутрална. В ежедневната реч се използва за оценка на хора и постъпки — „благодаря за честността“. В бизнеса и професионалната етика честността е основна ценност, вписана в етичните кодекси. В политиката и медиите често се говори за честност на изборите и на институциите. В спорта се свързва с принципа на честната игра. В образованието и възпитанието честността е сред първите добродетели, на които се учат децата.

Семантична характеристика

Честност семантично принадлежи към полето на морала, истината и доверието. Ядрото на значението е съответствието между думите, мислите и делата на човека и отказът от измама. Конотациите са ясно положителни — почтеност, надеждност, достойнство и справедливост. Честността е основа на доверието между хората и в обществото. Понякога тя изисква смелост, защото истината може да бъде неудобна. Противоположни са нечестност, лъжа и измама. Връзката с думата чест показва, че честността е израз на вътрешното достойнство на човека. Тя е една от най-ценените човешки добродетели.

Типични словосъчетания

Честност се среща в следните типични словосъчетания и фрази:

Свързани думи и синоними