чест – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на чест
основно – съвкупност от нравствени качества и принципи на личността, достойни за уважение и създаващи добро име в обществото
2. Значение на чест
за жена – целомъдрие, непорочност, девственост
3. Значение на чест
разг. – почит, уважение, особено внимание
4. Значение на чест
прен. – почест, отличие или признание
5. Значение на чест
устойчив израз – в знак на уважение (като в ‘в чест на’)
Граматична характеристика
Морфологични особености
Чест чест е женско съществително име само в единствено число, без множествено число. образува се членувана форма честта̀. не се отнася към класическите типове склонение, но следва модела на абстрактни съществителни с окончания -Ø в нечленувана форма и -та в членувана. словообразуването е коренно, без производни афiksi, но участва в сложни изрази като воинска чест или семейна чест.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Чест употребява се в книжовен, разговорен и публицистичен стил, често в морални, етически или социални контексти. уместна е в сериозни разговори за достойнство, в литературата и публични речи, като подчертава положителни качества. в разговорния език се среща в устойчивите изрази като ‘за зла чест’ или ‘излизам с чест’, които обхващат както формални, така и неформални регистри.
Семантична характеристика
Чест семантичното поле обхваща морални добродетели като доблест, гордост и чиста съвест, с положителни конотации на уважение и авторитет. асоциира се с културни кодекси като рицарство и семейна чест, често преносно в контекста на социално положение или самооценка. в българската култура честта е ключова ценност, свързана с личен етос и обществена хармония, включително сексуална моралност.
Типични словосъчетания
Чест се среща в следните типични словосъчетания и фрази: