мислене – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на мислене
осн. – Умствена дейност, чрез която човек възприема, осмисля, сравнява и обобщава информация — „логическо мислене“, „критично мислене“, „самостоятелно мислене“
2. Значение на мислене
осн. – Способност или начин за разсъждаване и решаване на задачи — „абстрактно мислене“, „образно мислене“, „творческо мислене“
3. Значение на мислене
спец. – В психологията и философията: висша познавателна дейност, при която се изграждат понятия, съждения и умозаключения — „развитие на мисленето“, „нарушения на мисленето“, „мисленето като познавателен процес“
Граматична характеристика
Морфологични особености
Мислене съществително от среден род, отглаголно, отвлечено, единствено число. Членува се с краткия определителен член -то: мисленето. Обикновено се употребява в единствено число, тъй като назовава процес или способност; форма за множествено число практически не се използва в общоупотребителния език, но в специализиран контекст може да се срещне мисления като означение на различни начини на разсъждаване. Образувано е от глагола мисля чрез наставката -ене. Към същото словообразувателно гнездо принадлежат мисъл, мисловен, мислител, замислям и обмислям. Думата е книжовна и стилистично неутрална.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Мислене употребява се в образованието, психологията, философията, науката, управлението и всекидневната реч. Думата е книжовна, стилистично неутрална и често се комбинира с прилагателни, които уточняват начина на разсъждаване: аналитично, критично, логическо, практическо или творческо мислене. В училищен контекст се говори за развиване на умения за мислене и самостоятелно мислене. В психологически текстове се описват особености, равнища и нарушения на мисленето. В обществения дебат изразът независимо мислене обикновено носи положителна оценка, докато ограничено или шаблонно мислене има отрицателна конотация. Употребата е по-честа в абстрактни съждения, отколкото в разговорни описания на конкретно действие.
Семантична характеристика
Мислене семантично принадлежи към полето на познанието, съзнанието и умствената дейност. Ядрото на значението е процесът на осмисляне на действителността чрез свързване, разграничаване, сравняване и обобщаване на представи и понятия. Думата може да назовава както общата човешка способност за разсъждаване, така и конкретен стил или равнище на интелектуална дейност. Конотациите обикновено са неутрални или положителни, особено в съчетания като критично и творческо мислене. В научен контекст терминът подчертава процесуалния характер на познанието, а в ежедневната реч често се свързва с разумност и съобразителност.
Типични словосъчетания
Мислене се среща в следните типични словосъчетания и фрази: