ум – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на ум
осн. – Способност на човека да мисли, да разбира, да преценява и да придобива знания — „остър ум“, „човек с бърз ум“, „развивам ума си“
2. Значение на ум
осн. – Разсъдъкът и разумната преценка като проява на мисловна способност — „побърка му се умът“, „вземи се в ум“, „със здрав ум“
3. Значение на ум
разг. – Съобразителност, находчивост и практическа разумност — „има ум за търговия“, „не му достига ум“, „с ум и труд се постига всичко“
4. Значение на ум
книж. – Съзнанието или вътрешният свят на човека, разглеждан като място на мисли и намерения — „не ми излиза от ума“, „дойде ми на ум“, „пазя го в ума си“
Граматична характеристика
Морфологични особености
Ум съществително нарицателно име от мъжки род, неодушевено, единствено число. Членува се с пълен определителен член -ът: умът, и с кратък член -а: ума. Множественото число обикновено не се употребява в основните значения; формата умове се среща в специални или преносни контексти, например „велики умове“. Думата е старославянска и принадлежи към общославянската лексика. От нея са образувани умствен, умствено, умница, умник, умувам, умуване, разум, разумен и безумен. В състава на устойчиви изрази тя участва с абстрактно и конкретизирано значение.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Ум употребява се широко в книжовната и разговорната реч, в образованието, психологията, философията и всекидневното общуване. Думата е стилистично неутрална, но често участва във фразеологични изрази като „идвам на ум“, „излиза от ума“ и „вземам се в ум“. В научен и публицистичен контекст обозначава човешката интелектуална способност или съзнание. В разговорната реч може да назовава практическа съобразителност, например в „има ум за работа“. Среща се и в противопоставяния като ум и сърце, ум и чувство, ум и безумие, които подчертават различни страни на човешкото поведение.
Семантична характеристика
Ум семантично принадлежи към полето на познанието, мисленето и човешката психика. Семантичното ядро е способността да се възприема, разбира, съпоставя и оценява действителността. Думата може да назовава както общата интелектуална способност, така и практическата находчивост или съзнанието като вътрешно пространство. В положителни контексти носи конотации на разумност, мъдрост и самостоятелност, а в отрицателни — на глупост, обърканост или ограниченост. В устойчивите съчетания значението се конкретизира според глагола и предлога, без да се губи връзката с мисловната дейност.
Типични словосъчетания
Ум се среща в следните типични словосъчетания и фрази: