мъдрост — Български тълковен речник


мъдрост

мъдрост (madrost) — съществително име, женски род

Определения

  1. Дълбоко разбиране на живота, натрупано чрез опит, размисъл и учене.
  2. Способност за правилна преценка и вземане на разумни решения.
  3. В алхимията — висше познание, обединяващо духовно прозрение и практическо умение в Великото дело.

Граматика

съществително име от женски род, членувана форма: мъдростта, множествено число: мъдрости (рядко)

Употреба

използва се във философски, религиозен и ежедневен контекст; в алхимията е крайната цел на посвещението

Семантика

носи значение на зрялост, дълбочина и просветление; свързва се с идеята за хармония между знание и добродетел

Примери

  • Мъдростта на древните алхимици е заложена в техните ръкописи.
  • Истинската мъдрост се постига не чрез четене, а чрез преживяване.
  • Учителят притежаваше мъдрост, придобита от десетилетия практика.
  • Мъдростта е златото на духа, както златото е мъдростта на материята.

Синоними

разумност
благоразумие
прозорливост
просветленост
проницателност