разум – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на разум
Способност за мислене – висша познавателна способност на човека, чрез която той осмисля света, анализира и прави изводи.
2. Значение на разум
Ум – интелектуална способност, свързана с логическото мислене, разбирането и преценката на нещата.
3. Значение на разум
Здрав смисъл – практическа мъдрост и способност за трезва преценка на обстоятелствата и вземане на правилни решения.
Граматична характеристика
Морфологични особености
Разум е съществително име от мъжки род, принадлежащо към второто склонение. множественото число е „разуми“, но се употребява рядко. членуваната форма е „разумът“ (пълен член) и „разума“ (кратък член). думата съдържа две срички: ра-зум. ударението пада върху първата сричка.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Разум се употребява предимно в книжовния и научния стил. в разговорната реч по-често се използва синонимът „ум“. думата има силно присъствие във философската и психологическата литература. тя се среща и в устойчиви изрази като „гласът на разума“ и „здрав разум“.
Семантична характеристика
Разум е дума с дълбоко философско съдържание, обозначаваща висшата форма на мисловна дейност. семантично тя е свързана с понятията за логика, съзнание и интелект. в европейската философска традиция разумът е централно понятие, противопоставяно на чувствата и инстинктите. думата носи положителна конотация, свързана с мъдрост и прозорливост.
Типични словосъчетания
Разум се среща в следните типични словосъчетания и фрази: