разсъждение – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на разсъждение
осн. – Мисловен процес, при който човек обмисля, анализира и свързва факти или идеи, за да достигне до извод; „задълбочено разсъждение“, „логическо разсъждение“, „самостоятелно разсъждение“
2. Значение на разсъждение
осн. – Изложение на мисли и доводи по определен въпрос, обикновено устно или писмено; „кратко разсъждение върху разказа“, „философско разсъждение“, „разсъждение за смисъла на живота“
3. Значение на разсъждение
книж. – Мисловно обсъждане или преценка, насочени към изясняване на проблем или вземане на решение; „след дълго разсъждение“, „разсъждение по въпроса“, „разумно разсъждение“
Граматична характеристика
Морфологични особености
Разсъждение съществително нарицателно име от среден род, отвлечено, единствено число. Членува се с пълен определителен член -то: разсъждението. Множественото число е разсъждения, а членната форма е разсъжденията. Образувано е от глагола разсъждавам с наставката -ение, която назовава действие, процес или резултат от действие. Свързано е с думата съдя и с корена, изразяващ преценка и мисловно разграничаване. Производни и сродни форми са разсъждавам, разсъждателен и разсъдък, макар последните да имат самостоятелни значения. Думата принадлежи към книжовната отвлечена лексика и назовава както самия процес, така и неговото словесно изложение.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Разсъждение употребява се предимно в книжовната реч, особено в образователен, научен, философски, публицистичен и официален контекст. Често обозначава писмен текст, в който авторът развива теза чрез аргументи и достига до извод. В училищната практика се среща при жанра разсъждение и в задачи за създаване на текст по тема. Думата се използва и за вътрешно обмисляне, обикновено в съчетания като „след дълго разсъждение“ или „подложено на разсъждение“. В разговорната реч по-чести са „мислене“, „размисъл“ и „обмисляне“, докато „разсъждение“ звучи по-аналитично и формално.
Семантична характеристика
Разсъждение семантично принадлежи към полето на мисленето, анализа и умствената преценка. Ядрото на значението е последователното обмисляне на факти, отношения или идеи с цел да се достигне до разбиране, оценка или извод. Думата може да назовава както вътрешен психичен процес, така и подредено словесно изложение на мисли. Конотациите обикновено са положителни или неутрални: свързва се с логичност, задълбоченост и разумност. В зависимост от контекста може да подчертава научен анализ, философско търсене, учебна задача или лично обмисляне на житейски въпрос.
Типични словосъчетания
Разсъждение се среща в следните типични словосъчетания и фрази: