аргумент – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на аргумент
основно – Доказателство, довод или съображение, с което се обосновава или опровергава дадено твърдение в хода на разсъждение, спор или научна дискусия.
2. Значение на аргумент
мат. – Независимата променлива на дадена функция, тоест величината, на която се съпоставя стойност чрез правилото на функцията.
3. Значение на аргумент
техн. – В програмирането — стойност или израз, който се подава на функция или процедура при нейното извикване и определя нейното поведение.
4. Значение на аргумент
фил. – Логически структуриран израз, състоящ се от предпоставки и заключение, който има за цел да убеди в истинността на дадена теза.
Граматична характеристика
Морфологични особености
Аргумент е съществително име от мъжки род, единствено число, заето в българския език от латинското „argumentum“ — доказателство, основание. Множествената форма е „аргументи“, а членуваните форми са „аргументът“ и „аргумента“. Думата принадлежи към интернационалната научна и общообразователна лексика и има еквиваленти във всички европейски езици — английското „argument“, френското „argument“ и немското „Argument“. Близки производни в българския език са глаголът „аргументирам“, отглаголното съществително „аргументация“ и прилагателното „аргументиран“. Думата е напълно адаптирана към българската фонетична и граматична система.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Аргумент се употребява във всички функционални стилове на българския език и е една от най-универсалните думи в книжовната реч. В средното училище терминът се среща в часовете по български език, литература, история и философия при усвояването на уменията за дискусия и съчиняване на есе. В университетските курсове аргументът е централно понятие в логиката, риториката, правото и философията. Историческото ѝ навлизане в българския език е през деветнадесети век чрез немската, френската и руската литература. В съвременния публицистичен и политически дискурс думата е изключително активна. В математиката и програмирането терминът има специализирано значение, различно от обикновеното. В разговорната реч думата също е напълно усвоена и се използва за обозначаване на доводи в спор. Стилистично думата е неутрална.
Семантична характеристика
Аргумент попада в семантичното поле на доказателствата и логическите построения, заедно с думите „довод“, „основание“, „доказателство“ и „съображение“. Думата поражда асоциации с дискусии, спорове, научни разсъждения и логическо мислене. В културен план аргументът символизира рационалното мислене и стремежа към истина чрез доказателства. Конотацията на думата е положителна, тъй като се асоциира с разумност и обоснованост. В преносна употреба думата може да обозначава всяко съображение, което подкрепя или отхвърля определена позиция. Аргументът е основно средство в реториката, философията и науката.
Типични словосъчетания
Аргумент се среща в следните типични словосъчетания и фрази: