истинност – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на истинност
осн. – Съответствие на нещо с действителността, фактите или истината; достоверност — „истинност на твърдението“, „истинност на информацията“, „проверка на истинността“
2. Значение на истинност
книж. – Свойство на изказване, твърдение или съобщение да бъде вярно и неподправено — „истинност на свидетелските показания“, „истинност на разказа“, „съмнение в истинността“
3. Значение на истинност
филос. – Съответствие между познанието и обекта, който то описва; обективна вярност — „критерий за истинност“, „логическа истинност“, „истинност на съждението“
Граматична характеристика
Морфологични особености
Истинност съществително нарицателно име от женски род, отвлечено, единствено число. Членува се с определителен член -та: истинността. Множественото число е истинности, но се употребява рядко и главно в специализиран текст; членната форма е истинностите. Думата е образувана от прилагателното истински с наставката -ост, която назовава качество или свойство. Свързана е с думите истина, истински, истинностен и неистинност. Прилагателното истинностен се среща предимно в логически, философски и научни съчетания. Формата е стилистично неутрална, а значението ѝ най-често е абстрактно и неподлежащо на броене.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Истинност употребява се в книжовна, научна, философска, логическа, юридическа и медийна реч. Думата назовава абстрактно качество и най-често се среща в съчетания с информация, твърдение, данни, показания, документ или съждение. В научни текстове се говори за проверка и критерии за истинност, а в правни контексти — за установяване на истинността на обстоятелства или доказателства. В логиката терминът има строго специализирано значение. В разговорната реч по-често се предпочитат истина, вярност или достоверност, но истинност се употребява, когато се подчертава обективното съответствие с фактите и действителността.
Семантична характеристика
Истинност семантично принадлежи към полето на истината, познанието и съответствието с действителността. Семантичното ядро е качеството на твърдение, информация или преценка да представя нещата такива, каквито са, без заблуда или изопачаване. Думата има предимно неутрални и рационални конотации, особено в научната, логическата и юридическата реч. В обикновения език често се доближава до достоверност, правдивост и автентичност, но назовава по-общо свойство. В логиката истинността се разглежда като характеристика на съжденията, докато в практиката се проверява чрез факти, свидетелства, документи и съпоставка с реалността.
Типични словосъчетания
Истинност се среща в следните типични словосъчетания и фрази: