двубой – Значение на думата в българския речник

Какво означава?

Граматична характеристика

Морфологични особености

Двубой съществително нарицателно име от мъжки род, неодушевено, единствено число. Членува се с пълен определителен член -ят (двубоят) и кратък член -я (двубоя), както думите на -й — бой, край. Множественото число е двубои с членна форма двубоите. Думата е сложна и е образувана от първата част дву-, свързана с числителното два, и съществителното бой. По същия модел са образувани двуглав, двуезичен и двугодишен. Двубой е българското съответствие на заетата от френски дума дуел. Ударението е неподвижно и пада върху последната сричка — двубо̀й.

Употреба в българския език

Стилистични и функционални особености

Двубой употребява се в спортен, исторически, публицистичен, художествен и разговорен стил. Думата е стилистично неутрална. В спортната журналистика е изключително честа — за мачове по бокс, борба, тенис, шах, футбол и всякакви срещи между двама съперници. В историята и литературата описва рицарски и офицерски дуели, както и легендарни схватки между герои. В политиката и медиите се говори за предизборни и телевизионни двубои между кандидати. В разговорната реч изразява остро противопоставяне — „истински двубой на нерви“. Думата често замества чуждицата дуел в книжовния език.

Семантична характеристика

Двубой семантично принадлежи към полето на борбата, съревнованието и противопоставянето. Ядрото на значението е среща лице в лице между двама съперници, в която единият трябва да надделее. Конотациите са динамични и драматични — напрежение, смелост, чест, амбиция. В рицарската и офицерската традиция двубоят е свързан с честта и правилата, а в спорта — с честната игра и духа на съревнованието. В преносен смисъл думата изразява всяко остро съперничество — на идеи, на позиции или на характери. Тя подчертава личния характер на борбата между двама.

Типични словосъчетания

Двубой се среща в следните типични словосъчетания и фрази:

Свързани думи и синоними