бой – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на бой
основно – Нанасяне на удари с цел да се причини болка; побой
2. Значение на бой
основно – Нанасяне на удари или борба в игра или състезание
3. Значение на бой
основно – Въоръжено сблъскване, сражение, битка
4. Значение на бой
разговорно – Ръст, телесна височина на човек или животно
5. Значение на бой
прен. – Борба за надмощие в преносен смисъл
Граматична характеристика
Морфологични особености
Бой съществително име, мъжки род, единствено число бой, генетив боя, множествено число боеве, бройна форма два боя. образува се от праславянски корен и има релационно прилагателно бoen. членуването се извършва синтаксично чрез артикъла, а морфологично притежава типични мъжки родови окончания. склонението следва твърдо склонение с характерни славянски особености.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Бой дума с широка употреба в书писна и разговорна реч, с различни нива на формалност. в военния и спортния контекст обозначава конкретни действия и ситуации. в разговорния език се използва и за обозначение на телесни характеристики. честа в преносни значения при описание на борби и конфликти на различни нива – политически, социални, метафорични. синтаксично функционира как като главен член на предложение, така и като второстепенен член.
Семантична характеристика
Бой семантичното поле на думата обхваща физическо насилие, борба и конфликт в множество интерпретации. съдържа силни конотации на агресия и насилие, но също и на спортна конкуренция и честна съревнование. има дълбоки корени в военната терминология и историческата болгарска традиция. преносно се използва за означение на uporaba или интензивност при всякакви видове борба – политическа, идеологическа, психологическа. асоциира се с понятия за мъжественост, сила и упоритост.
Типични словосъчетания
Бой се среща в следните типични словосъчетания и фрази: