наказание – Значение на думата в българския речник

съществително име, среден род
наказа̀ние

Какво означава?

1. Значение на наказание

Основно значение – мерка за въздействие, налагана на лице, извършило нарушение или престъпление; санкция за неправомерно поведение.

2. Значение на наказание

Преносно значение – тежко изпитание или страдание, възприемано като възмездие за грехове или грешки.

3. Значение на наказание

В митологичен контекст – божествено възмездие, наложено от боговете за нарушаване на свещени закони или за дързост спрямо висшите сили.

Граматична характеристика

Морфологични особености

Наказание е съществително име от среден род, членувана форма — наказанието. множествено число — наказания. образувано е от глагола „наказвам“ с наставка -ание. думата се употребява свободно и в двете числа.

Употреба в българския език

Стилистични и функционални особености

Наказание е широко употребявана дума в българския език, която се среща във всички стилове. в правния дискурс е основен термин за обозначаване на санкция. в митологичен контекст божественото наказание е централен мотив, свързан с Прометей, Тантал и Сизиф. думата е стилистично неутрална и може да се използва както в ежедневната, така и в книжовната реч.

Семантична характеристика

Наказание принадлежи към семантичното поле на справедливостта, възмездието и социалния контрол. думата съдържа идеята за причинно-следствена връзка между нарушението и последващата санкция. в митологията наказанията на боговете са жестоки и вечни, което подчертава неприкосновеността на божествения ред. семантично е свързана с понятия като „санкция“, „възмездие“ и „разплата“.

Типични словосъчетания

Наказание се среща в следните типични словосъчетания и фрази:

божествено наказание
вечно наказание на титаните
заслужено наказание
наказанието на Прометей

Свързани думи и синоними