разплата – Значение на думата в българския речник

съществително име
разпла̀та

Какво означава?

1. Значение на разплата

осн. – Действие или момент на възмездие, наказание или отмъщение за извършено зло или провинение — „часът на разплатата“, „неизбежна разплата“, „разплата с врага“

2. Значение на разплата

прен. – Последица, която някой понася за свои постъпки, решения или грешки — „разплата за лъжите“, „тежка разплата за предателството“, „разплата за миналото“

3. Значение на разплата

книж. – Възмездие, разбирано като морално или исторически неизбежно възстановяване на справедливостта — „денят на разплатата ще настъпи“, „историята носи своята разплата“, „очакване на разплата“

Граматична характеристика

Морфологични особености

Разплата съществително нарицателно име от женски род, неодушевено, обикновено употребявано само в единствено число. Членува се с определителния член -та: разпла̀тата. Формата за множествено число е рядка и се среща предимно в специални или художествени контексти: разпла̀ти. Думата е образувана от представката раз- и основата на глагола пла̀щам, с наставъчна промяна при словообразуването. Свързана е с глагола разпла̀щам се и с производното прилагателно разпла̀тен в изрази като разплатен дълг. В съвременната употреба преобладава преносното значение „възмездие, наказание или отмъщение“ за извършено действие.

Употреба в българския език

Стилистични и функционални особености

Разплата употребява се предимно в книжовна, публицистична, художествена и историческа реч. Често се среща в разкази за конфликт, предателство, престъпление, война или политическа отговорност. В устойчиви съчетания като „часът на разплатата“ думата създава внушение за драматична кулминация и неизбежно наказание. Може да обозначава лично отмъщение, но също и морална или историческа последица от колективни действия. Обикновено се свързва с предлога „за“: „разплата за стореното“. Стилово е експресивна и по-рядко се употребява в делови или строго научни текстове. В разговорната реч често се заменя с „отмъщение“ или „наказание“.

Семантична характеристика

Разплата семантично принадлежи към полето на възмездието, наказанието и моралната оценка на човешките постъпки. Ядрото на значението е идеята, че извършеното зло или нарушение поражда ответно действие, което възстановява нарушеното равновесие. Думата носи силни драматични и често мрачни конотации, особено в съчетанията „часът на разплатата“ и „денят на разплатата“. Може да внушава лично отмъщение, обществено наказание или абстрактно историческо възмездие. Обикновено предполага натрупване на вина, конфликт и очакване на неизбежен отговор. В съвременния книжовен език преобладава преносната, а не конкретната употреба.

Типични словосъчетания

Разплата се среща в следните типични словосъчетания и фрази:

часът на разплатата
денят на разплатата
разплата за предателството
неизбежна разплата

Свързани думи и синоними