тълкувател – Значение на думата в българския речник

съществително име
тълкува̀тел

Какво означава?

1. Значение на тълкувател

осн. – Лице, което обяснява, разяснява или определя значението на нещо — „тълкувател на закона“, „тълкувател на символи“, „тълкувател на текстове“

2. Значение на тълкувател

осн. – Специалист, който предава устно казаното от говорещ на друг език — „тълкувател на конференция“, „съдебен тълкувател“, „тълкувател за делегацията“

3. Значение на тълкувател

прен. – Човек, който изразява, представя или прави разбираеми идеите, чувствата и възгледите на друг човек или на дадена общност — „тълкувател на народния дух“, „тълкувател на своето поколение“, „тълкувател на човешката болка“

Граматична характеристика

Морфологични особености

Тълкувател съществително нарицателно име от мъжки род, одушевено, единствено число. Членува се с пълен определителен член -ят (тълкувателят) и кратък член -я (тълкувателя). Множественото число е тълкуватели, а членуваната форма е тълкувателите. Думата е образувана от глагола тълкувам чрез наставката -ател, която назовава лице, извършващо действие. Свързана е с тълкувам, тълкуване и тълкувателски. Женският съответен термин е тълкувателка, а прилагателното име е тълкувателен. В езика се употребява и като название на професионалист в преводаческа, правна, религиозна, литературна или научна среда.

Употреба в българския език

Стилистични и функционални особености

Тълкувател употребява се в книжовната реч, в правото, дипломацията, религията, литературата, науката и професионалния устен превод. В официални ситуации обозначава специалист, който посредничи между хора, говорещи различни езици, особено в съд, конференция или международна среща. В хуманитарните области назовава лице, което разяснява смисъла на закон, свещен текст, художествено произведение или символна система. Преносната употреба се среща в публицистиката и литературната критика. Думата звучи по-книжовно и по-специализирано от разяснител, а в някои контексти се конкурира с преводач и интерпретатор.

Семантична характеристика

Тълкувател семантично принадлежи към полето на разбирането, обяснението и езиковото посредничество. Семантичното ядро е лице, което прави смисъла на думи, текстове, закони, знаци или изказвания достъпен за други хора. В едни контексти думата има неутрално професионално значение, а в други подчертава авторитетна способност да се разкрива скрит или сложен смисъл. При устния превод се добавя идеята за непосредствено предаване между езици и събеседници. В преносна употреба тълкувателят представя духа на епоха, общност или творец, поради което думата може да носи книжовна, интелектуална и почтителна конотация.

Типични словосъчетания

Тълкувател се среща в следните типични словосъчетания и фрази:

съдебен тълкувател
конферентен тълкувател
тълкувател на закона
тълкувател на сънища

Свързани думи и синоними