съвест – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на съвест
осн. – Способност у човека да преценява постъпките си като добри или лоши и да изпитва отговорност за тях; „гласът на съвестта“, „да постъпя според съвестта си“, „съвестта го спря“
2. Значение на съвест
осн. – Вътрешно нравствено чувство, което одобрява или осъжда собственото поведение; „чиста съвест“, „нечиста съвест“, „угризения на съвестта“
3. Значение на съвест
прен. – Чувство за морален дълг и отговорност към другите хора или към определен принцип; „съвестта на обществото“, „той е съвестта на екипа“, „говори като съвест на своето поколение“
Граматична характеристика
Морфологични особености
Съвест съществително нарицателно име от женски род, абстрактно, само в единствено число. Членува се с определителния член -та: съвестта. Формата няма обичайно множествено число, но в специален контекст може да се употреби множественото число съвести, например при сравнение на нравствени позиции. Думата е образувана със старинния представъчен елемент съ- и корен, свързан с познанието и съзнанието. От нея са образувани съвестен, съвестно, несъвестен и несъвестно. Среща се и в устойчиви съчетания като чиста съвест, нечиста съвест и угризения на съвестта.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Съвест употребява се в общоупотребимия книжовен език, особено в морален, философски, религиозен, психологически и обществен контекст. Думата назовава вътрешното преживяване на отговорност, вина или нравствено удовлетворение. Често се съчетава с прилагателни като чиста, нечиста, спокойна и разтревожена, както и с глаголи като имам, слушам, нарушавам и успокоявам. Среща се в съвети, самооценки, изповеди и разсъждения за правилно и неправилно поведение. Преносната употреба в израза съвест на обществото е книжовна и оценъчна. Обикновено думата се употребява без множествено число.
Семантична характеристика
Съвест семантично принадлежи към полето на нравственото съзнание, самооценката и отговорността. Семантичното ядро обозначава вътрешен критерий, чрез който човек преценява собствените си мисли, решения и постъпки и ги съотнася към представи за добро и зло. Думата има предимно положителни конотации, когато се свързва с честност, почтеност и морална устойчивост, но придобива отрицателен оттенък в съчетания като нечиста съвест и угризения на съвестта. В преносна употреба назовава морален ориентир за група или общество. Обобщено, съвестта е вътрешният нравствен съдия на човека.
Типични словосъчетания
Съвест се среща в следните типични словосъчетания и фрази: