срам – Значение на думата в българския речник

Какво означава?

Граматична характеристика

Морфологични особености

Срам съществително име, мъжки род, първи тип. единствено число: срам (основна форма), срама (непълен член), срамът (пълен член); множествено число: срамове, срамовете (членувано). думата не притежава звателна форма. спряга се като обикновено съществително с пълно и непълно членуване. етимологично произхожда от старобългарски срамъ с индоевропейски корен k’Arm-.

Употреба в българския език

Стилистични и функционални особености

Срам използва се като именна лексема за обозначаване на универсално човешко емоционално преживяване. среща се както в литературен, така и в разговорен регистър, с висока честота на използване в психологически и морално-етични контексти. уместна е в персонално повествование, описание на чувства и размисли. среща се и в устойчиви фразеологични изрази като „срам ме е“, „бера срам“, „ставам за срам“. честата употреба и универсалният характер я правят подходяща за всички стилови нива.

Семантична характеристика

Срам срамът е централното понятие в поле на отрицателни социално-морални емоции, свързано с представи за достойнство, честна личност и обществено одобрение. конотативно свързано с унижение, позор и социална изолация. може да бъде как ситуативно (свързано с конкретна постъпка), така и трайно (като черта на личност). съществува и преносното значение на пренесен срам – емоцията, която преживяваме от поведението на други хора, например семейни членове. семантично близко е до притеснителността, но различното е, че срамът е резултат от извършена постъпка, докато притеснителността е неловкост преди изпълнението на дейност.

Типични словосъчетания

Срам се среща в следните типични словосъчетания и фрази:

Свързани думи и синоними